Пучини – Бохеми

Действащи лица

Родолфо, поет – тенор
Мими, шивачка – сопран
Марчело, художник – баритон
Шонар, музикант – баритон
Колин, философ – бас
Мюзета, певица – сопран
Беноа, хазяин – бас
Алсиндоро, градски съветник – бас
Парпиньол, продавач на играчки – тенор
Сержант митничар – бас

Действието се развива в латинския квартал на Париж около 1830 година.

Първо действие

В мансарда в латинския квартал на Париж в навечерието на коледа художника Марчело и поета Родолфо се опитват да се стоплят изгаряйки страници от последната пиеса на Родолфо (след като идеята за изгарянето на някоя от картинитена Марчело е била отхвърлена защото боята ще мирише ;). Не след дълго към тях се присъединяват техните приятели философа Колин и музиканта Шонар. Последният донася храна и пари, защото е работил няколко дни за богат англичанин. Докато всички се радват на придобитото “състояние” на вратата се почуква. Това е Беноа – техният хазаин, който е дошъл да си прибере и без това закъснелия наем. Черпейки го с вино, приятелите го карат да си признае изневерите си и в знак на възмущение го изхвърлят от стаята си. Колин, Шонар и Марсело тръгват към кафе Момюс. Родолфо остава вкъщи за да довърши статията си, като им обещава да се присъедини към тях съвсем скоро.
Чува се тихо почукване на вратата и се появава една от съседките – Мими – красива млада жена. Нейната свещ е изгаснала от вятъра и тя иска огън за да я запали. Мими е бледа и видимо се чувства зле. Родолфо и предлага малко вино и запалва свещта и. Тя си тръгва, но след миг се връща, защото и изгубила ключа си докато е била в стаята на Родолфо. Двамата започват да го търсят в тъмното, защото и двете им свещи са изгаснали.
Родолфо е впечатлен от красотата и нежността на Мими, намира ключа на и, но го скрива в джоба си.
Хваща я за ръката и и разказва своите мечти под лунната светлина. В отговор Мими му обяснява, че тя води обикновен и самотен живот, бродирайки цветя. Тя обожава пролетта, поезията и красивите моменти в живота. От вън се чуват гласовете на приятелите на Родолфо, които го карат да побърза да се присъедини към тях в кафе Момюс. Той им отговаря да запазят две места за него и им казва, че ще е там много скоро. Родолфо и Мими, които са силно привлечени един от друг, изличат за да се присъединят към другите.

Второ действие
В латинския квартал текат празненства. По пътя към кафе Момюс Родолфо купува на Мими розово боне (вид шапка), за каквото тя винаги е мечтала. Колин си купува закърпено палто. В кафето влиза бившата приятелка на Марсело – Мюзета придружавана от своя възрастен ухажор Алсиндоро. Тя все още има чувства към Марсело, както и той към нея, но той се опитва да не и обръща внимание, докато тя го провокира с песен за това колко популярна е сред мъжете.

За да се отърве от Алсиндоро, изпращайки го при обущаря, Мюзета се преструва че я болят краката. Когато той излиза, тя се хвърля в обятията на Марсело. Групата млади си тръгват от кафето, оставяйки на Алсиндоро голямата си сметка.

Трето действие

В предградията на Париж, призори в мразовита утрин Мими пристига в хана, където Мюзета и Марчело живеят заедно. Мими разкрива на Марчело, че не може повече да остане с Родолфо, заради неговата постоянна ревност. От хана излиза Родолфо, който е прекарал нощта там. Мими се скива от него. Поета казва на Марчело, че иска да прекрати връзката си с Мими, защото тя е кокетка и флиртува с всички, заради което често се карат.

Марчело усеща, че приятелят му не е искрен. Впоследствие Родолфо разкрива истинската причина за желанието си да се раздели с Мими. Тя е много болна, и той се притеснява че здравето и ще се влоши още повече, ако тя остане при него, в неговата бедна и студена мансарда. Кашлицата на Мими я издава и тя излиза от скривалището си. Родолфо е смутен от факта,че неговата любима е чула всичко. Тя му казва сбогом, но в крайна сметка двамата решават да останат заедно до пролетта, защото зимата е много студен и самотен сезон за раздели. През това време Марчело чува че Мюзета се смее закачливо и се втурва в хана да види с кого флиртува тя. Двамата се скарват и се разделят, докато Мими и Родолфо решават да останат заедно докато дойде пролетта.

Четвърто действие

Месеци по късно в мансардата Марчело и Родолфо оплакват своята самота, след раздялата си с техните любими.

Колин и Шонар влизат предлагайки малко храна. Четиримата бохеми решават да си направят въображаем банкет. Те танцуват в стаята, шегуват се и се смеят, дори си организират импровизиран дуел. Тяхното оживление бързо свършва когато Мюзета влиза с новината, че Мими идва по стълбите и е много зле. Слабата и пребледняла Мими е сложена да легне. Мюзета сваля обиците си и кара Марчело да отиде да ги заложи за да вземе пари за лекар. Колин решава да продаде своето ценно старо палто за да помогне с разходите. Всички излизат и в стаята остават само Мими и Родолфо. Те си спомнят как са се срещнали и си признават колко много се обичат. Обещават си да останат завинаги заедно. Останалите се връщат с маншон който да топли студените ръце на Мими (нейното последно желание) и новини от доктора, който ще дойде съвсем скоро. Мими започва да кашля и докато Родолфо за момент се е отдалечил от леглото и, Шонар забелязва, че вече е късно за лекар, Мими е мъртва. Всички разбират това, освен Родолфо, който смята че тя си почива и не иска да се предаде. Откривайки истината той отчаяно извиква името и.

Известни арии

* Che gelida manina
* Si, mi chiamano Mimi
* O soave fanciulla
* Quando me’n vo soletta per la via
* Donde lieta uscс al tuo grido d’amore
* O Mimi, tu piu non torni
* Vecchia zimarra
* Sono andati? Fingevo di dormire