прост ударен инструмент, който е изобретен в Испания и използван при изпълнението на испански танци, са кастанети. Те не само задават ритъма на движенията и придават специален вкус на танца. Кастанетите са неизменен атрибут на националните танци, които днес са популярни не само в страната, където са родени, но и в Италия и много страни от Латинска Америка.
История на произхода на кастанетите
Кастанетите са две дървени черупки, свързани с въже, което се поставя палецръце. Музикалният инструмент е получил името си от испанска дума castañetas, което означава кестен. Първоначално кастанетите се изработват само от кестеново дърво, след това започват да се използват и други видове дървета - орех, розово дърво, гранадило. Днес кастанетите често се правят от фибростъкло.
Звукът от кастанети се извлича благодарение на двете кухи половини, така че те принадлежат към идиофоничните музикални инструменти. Кастанетите са една от най-старите инструментитъй като тяхното изображение се среща върху стенописите Древна Гърцияи Египет. Според друга версия музикалният инструмент е донесен от пътуванията на Христофор Колумб след откриването на Новия свят. Поради това е трудно да се назове точно истинската родина на инструмента, но испанският танц с кастанети - фламенко - е известен в целия свят.
Как се свирят на кастанети
Древната история на кастанетите и тяхната вековна употреба са променили малко принципа на свирене на този инструмент. Както преди много векове, днес има два вида игри:
- Класическият начин на свирене на кастанети включва закрепване на инструмента към палеца дясна ръка, хващайки мидичката с останалите четири пръста. Звукът се произвежда точно от движението на пръстите.
- Народният метод помага за извличане на по-силни звуци от кастанети. Каишките на инструмента също са прикрепени към един или повече пръсти, но играта се играе с движението на ръката, а не на пръстите.
Испанските кастанети се използват в танците по два начина, дори и днес няма ясно предпочитание към един или друг метод. От началото на 17 век кастанетите се използват в балетни представления и за акомпанимент на оркестри. Съвременните оркестри използват специални кастанети машини, които помагат да се произведе характерния звук без човешка намеса.
Характеристики на националния танц
Трудно е да объркате танца с кастанети или да не разпознаете, дори първите стъпки и звуци на музиката предизвикват националния вкус на Испания. По правило жените танцуват фламенко. Техните червени и черни тоалети са хипнотизиращи, а уверените им свежи запалителни движенияпривличат погледите на публиката. Ярко алено цвете в черна коса, палавият поглед на танцьорката и танцовите движения сякаш създават отделен свят, в който няма място за външни хора. Има само тя, музика и неистовия ритъм на кастанети.
Интересно е да се наблюдава, когато една жена танцува фламенко, но колективът от няколко танцьори предизвиква наслада и благоговение. Техните необичайни външен вида съгласуваността на движенията в ритъма на почукването на кастанети е хипнотизираща. Днес други стилове и движения от различни танци се смесват с испанското фламенко, но отличителният испански национален танц с кастанети остава уникален спектакъл, който не се нуждае от подобрение.
История на испанското фламенко
Въпреки факта, че Испания е богата на музикални инструменти и разновидности на танци, фламенкото се счита за национален символ на тази страна. Кастанетите са неизменен атрибут на такива танци, в допълнение към които звучаха само китарни китари. Тези два музикални инструмента бяха достатъчни, защото цялата красота и чар на танца се криеха в едно светло момиче, което изпълняваше прости, но огнени и изпълнени със страст движения.
Част от движенията и танцови традицииостана във фламенкото дори от движенията на иберите - жителите, населявали територията на съвременна Испания преди нашата ера. Но едва през 15 век национални танцистанаха единни, придобиха разпознаваеми черти и подобни движения. Това се дължи на заселването на цигани по тези земи, с техния колорит и живи традиции. Правеха празници и фестивали, които разведряваха трудното трудов животиспанци.
Използване на кастанети по време на танц
Свиренето на кастанети по време на танц изисква внимание и вътрешно. Следователно подобна комбинация се счита за трудно изпълнение, което не всички испански момичета успяха да направят. Само истински майсторки умело съчетаваха страстта и вихъра на собствените си движения с едновременното свирене на кастанети.
Най-умелите професионални танцьори използват два вида кастанети за акомпанимент на музика и собствените си движения: големи и малки. Като правило, в лявата му ръка лежеше по-голям инструмент, което направи възможно извличането на по-нисък звук. В дясната ръка имаше по-малки кастанети, чийто ритъм беше по-бърз, а звукът - по-висок. Тази комбинация създава неописуемо впечатление, а умелото професионално изпълнение и до днес очарова всеки, който успее да стане свидетел на испанското фламенко.
КастанетиТова е малък инструмент, подобен на черупка, изработен от твърда дървесина. Той служи за акомпанимент на такива разновидности на фламенко танци като фанданго, сегидило, както и испански фолклорни песни... Не е толкова лесно да комбинирате свиренето на кастанети и танците, но да го направите красиво и директно, извеждайки завладяващо темпо, е още по-трудно, следователно в момента професионалното владеене на този инструмент става все по-рядко срещано.
Ще имаш нужда
- - кастанети
- - дантела за кастанети
Инструкции
1. Не забравяйте, че кастанетите са музикален инструмент. Това е важно, защото ако ги приемате лекомислено, едва ли ще успеете да постигнете огромни усещания в тяхното развитие. Има две школи за игра Испански кастанети: класически и фолклорни. И двамата смятат, че боравене с кастанети е различно, методът на закрепване на ръката също е различен и в двата случая.
2. За да изсвирите кастанети, придържайки се към класическия жанр, ги закрепете към големите пръсти. Две половини или черупки от цялата кастанета са свързани с шнур. Трябва да се увие около палеца, така че клапите от едната страна да са затворени, а от другата да са леко отворени, така че да може да почуквате с пръсти по горната половина, издавайки звук.
3. В дясната си ръка вземете тази от кастанетите, която дава най-висок и брилянтен звук. Името му е хембра. Втората, castaneta звучи по-меко и тихо, нарича се мачо. Дясната ръка се занимава с извличане на трели и тъкани, докато лявата подчертава основното темпо с индивидуални ноти.
4. Популярният жанр на играта предполага малко по-различно закрепване, защото дори самите кастанети се използват малко по-различно. Те са с по-голям размер, а звукът им е по-нисък от този на класическите. За да ги закрепите, увийте дантелата не само около палеца си, но и около всяка друга. За народна игране е разработен метод за всички случаи за държане на кастанетите, защото всички актьори действат малко по свой начин. Следователно, фиксирайте инструментите по същия начин, както вашият учител или любимият ви изпълнител, или се ръководете от съображения за комфорт при производството на звук.
Кастанетиизползван като ритмичен съпровод на танца. Изработени са от абанос, розово дърво и други твърди дървесини. Между другото, противно на общоприетото мнение, родното място на кастанети не е Испания, а Древен Египет, тъй като там е било позволено да се срещнат прототипите на съвременните кастанети. От 6 век до нашата ера гръцките стенописи започват да изобразяват танцуващи жени, държащи crotalo (от испанското crotalo - "дрънкане", "дрънкане"), което наподобява дълги дървени кастанети. Играйте нататък кастанетине е трудно.
Инструкции
1. Има два основни жанра на играта кастанети- типичен и популярен. Игра в класически жанр, музикантът прикрепя кастанетите към огромните пръсти на двете си ръце с шнур, който държи двете половини на музикалния инструмент. В дясната ръка трябва да държите кастанета, която звучи по-ярко и по-високо (нарича се хембра). Вторият, който се държи в лявата ръка, се нарича мачо. Обичайно е да се свири на кастанета с дясната ръка с четири пръста (показалец, среден, безимен, малък пръст), които, подобно на чуковете, излъчват бързи трели (или каретили) по външната половина на кастанетата. Лявата ръка подчертава темпото с помощта на отделни ноти (golpes).
2. Игра в фолклорен жанр, музикантът обикновено използва кастанети с по-ниско звучене и по-големи размери. Такива кастанети са прикрепени към един или повече пръсти с връзки. Докато ръката се движи, половинките на инструмента се удрят в дланта на ръката и произвеждат силен, стакато звук, който се различава от звука на типичен метод на свирене.
3. Според класическо училищекогато играете на кастанетипозволено е да се извлекат пет различни звуци(ta, pi, pan, chim, ria), които се различават по тембър. С тяхна помощ, с умело свирене, е позволено да се създават много красиви ритмични модели.
4. Вземете кастанетите и тренирайте – удряйте кастанетите с всеки пръст последователно (започвайки от малкия пръст) и постепенно увеличавайте темпото. Бъдете усърдни, така че целият звук, който издавате, да е ясен. Докато свирите на кастанета с лявата си ръка, удряйте едновременно със средния, безименния и малкия пръст. Темпото, от което можете да започнете тренировка, извлечете с пръстите на дясната си ръка и го завършите с една нота на "лявата" кастанета. Бъдете усърдни, за да постигнете бързо темпо, редувайте игра с дясна и лява ръка. Позволено е от време на време да се удрят кастанетите една срещу друга.
Подобни видеа
Забележка!
Инструменти, подобни на кастанети, съществуват сред други народи: индийци, китайци, японци, швейцарци и турци.
Полезен съвет
С подкрепата на кастанети е позволено да се извлече 5 различни звуци, всички те се различават по тембър. Опитните музиканти са в състояние да създават възхитителни ритмични модели, като се възползват от толкова малко, на пръв поглед, разнообразие.
Кастанетите се използват за ритмичен съпровод на танца. Изработени са от твърда дървесина като абанос, розово дърво, гранадило и кестен. Противно на традиционното схващане, Испания не е нито родното място на кастанетите, нито единственото място на тяхното разпространение. Прототипите на съвременните кастанети могат да бъдат намерени в Древен Египет, около 3000 г. пр.н.е От 6 век пр.н.е Върху гръцките фрески можете да видите изображения на танцуващи жени, държащи кротало (от испанското crotalo - "дрънкане", "дрънкане"), напомнящи дълги дървени кастанети. Името „crotalo“ все още съществува в испанскизаедно с castañuelas или palillos.
В момента кастанети или инструменти, много близки до тях, съществуват сред много народи: това са индийски картали, швейцарски чефели, японски йоцудаке, китайски ча пан или турски касик.
Традиционно кастанетите се използват във фламенко танци като напр севилянас, фандангос де Уелваи tanguillo de Cadiz. Обикновено не се използват в по-сериозни жанрове, тъй като лишават танцьора от много изразителни възможности за движения на ръцете.
V класически балеткастанети се появяват от 17-ти век и се използват както в солови, така и в групови танци. В момента кастанетите се използват доста ограничено. Може би поради факта, че това не е много лесен за научаване инструмент, свирене на който професионални танцьоритрябва сами да измислят ритмични модели и да координират играта с танца без видимо усилие.
Най-съществен принос за развитието на умението за свирене на кастанети има от Испанска танцьоркаЛа Аржентина, която обиколи света в началото на 20 век. А през 1955 г. американската танцьорка Карола Гоя за първи път използва кастанети, докато свири с голям симфоничен оркестър.
Има два основни стила на свирене на испански кастанети: класически и народен.
Когато играете класически стилкастанетата е прикрепена към палеца на всяка ръка с шнур, който държи двете половини на кастанетата. В дясната ръка трябва да се държи кастанета, която звучи по-ярко и по-високо (нарича се хембра). Кастанета, държана в лявата ръка, се нарича мачо. На кастанета се свири с дясната ръка с четири пръста: малкия, безименния, средния и показалеца, които като чукове излъчват бързи трели (каретили) по външната половина на кастанетата. Лявата ръка подчертава ритъма с отделни ноти (golpes).
При свирене в народен стил обикновено се използват кастанети с по-голям размер и по-нисък звук. Захващат се с връзки на един или повече пръсти. С движението на ръката половината на кастанетата удря дланта, произвеждайки силен, рязък звук, който се различава от звука на класическа игра.
Според класическата школа на игра, пет различни звука могат да се произведат на кастанети, които се наричат та, пи, пан, чим и рия. Те се различават по тембър и с умела игра могат да се използват за създаване страхотно количествокрасиви ритмични модели.
Първото упражнение е да удряте кастанетата последователно с всеки пръст, като започнете с малкия пръст, като постепенно увеличавате темпото. Уверете се, че всеки звук се произвежда ясно. За да свирите на кастанета с лявата ръка, основната техника е да удряте едновременно с три пръста: малкия, безименния и средния пръст, а ритъмът, от който да започнете ученето, е да издадете няколко звука с пръстите на дясната ръка, завършвайки ги с една „нота“ на кастанетата в лявата ръка. Трябва да се опитате да постигнете бързо темпо, като редувате играта на лявата и дясната ръка. Понякога кастанетите могат да се удрят една в друга.
дума " Идва от испанските castañetas. Принадлежат към ударните музикални инструменти. Същото семейство включва например камшика и латиноамериканските пръчки. Тези инструменти се състоят от два обекта, които са сходни по форма. Изпълнителят трябва да удря тези предмети един срещу друг. Ето как се произвежда звук.
Те представляват две вдлъбнати плочи с форма на черупка. Плочите са изработени от дърво, макар и в последните временаза това все по-често се използва фибростъкло. Отгоре те са свързани помежду си с шнур, с помощта на който кастанетите се държат върху палеца на изпълнителя.
Кастанетите са много компактни по размер, което значително улеснява транспортирането им. Това е компактен инструмент, който може да се носи с лекота дори в джоба си. Размерът им обикновено варира от два и половина до пет сантиметра. Кастанетите са най-разпространени в Испания, Южна Италия и Латинска Америка... Използвани са за акомпанимент на танци в Египет, Рим и Гърция. Въпреки това, формата на кастанети, която всички познаваме, се развива в Испания, където този инструмент играе важна роля културен животстрана.
Името "кастанети" на руски език е заимствано от испански, където се наричат castañuelas ("кестени") поради приликата им с плодовете на кестен. В Андалусия те са по-често наричани palillos (пръчки).
Кастанетите принадлежат към класа на идиофоните. Това означава, че инструментът възпроизвежда звуци, използвайки същите материали, от които е направено тялото. Не всички инструменти могат да се похвалят с тази самодостатъчност. Много от тях изискват допълнителни компоненти, като струни или опънати животински кожи. Цигулка няма да звучи без струни и лък, а барабан няма да „пее“ без повърхността си с опъната кожа. Не е така с кастанетите. Дървото, необходимо за направата на кастанети, вече издава звук самостоятелно при удар. Известно е, че простотата е сестрата на гения. Кастанетите са ярко потвърждение за това.
Половините, които съставляват инструмента, са кухи отвътре. Благодарение на това те чукат силно. Само на пръв поглед може да изглежда, че частите на инструмента са абсолютно еднакви. Всъщност половинките се делят на женски и мъжки. В испанската танцова техника лявата ръка свири на мъжка кастанета, която има по-голям празен обем, придаващ по-нисък звук. Дясната ръка държи женска половинакастанета.
Информация от спонсора:Студио "Школа за танцьори" ви кани да учите в мрежа от зали в Москва. Имаме удоволствието да предложим обучение по танци в почти всички области. Strip plastic, Belly dance, латино и фламенко, модерен джаз, Go-Go, R&B, Tectonic Electro Dance, Hip-Hop, Tango, Танци по двойки.
Има и оркестрови кастанети. Завързват се за дръжките или се закрепват на специална стойка - "кастанетна машина" - за да се играе по-лесно на тях.
В световната култура кастанетите са най-силно свързани с образа на испанската музика, особено с музиката на испанските цигани и стила фламенко. Ето защо този инструмент често се използва в класическа музиказа създаване на „испански привкус“ (например в операта „Кармен“ на Ж. Бизе). Всеки ден популярността на кастанетите и овладяването на изкуството на свиренето им в Русия непрекъснато нараства. Има дори специални училища, където учат как да свирят на този необичаен инструмент.
С помощта на кастанети е много добре да се развива ухо за музикаи чувство за ритъм. За да направите това, можете да използвате проста игра: докоснете обикновен ритъм или пляскайте с ръце и помолете ученика да повтори - потупвайте с кастанети по същия начин. Като начало можете просто да почукате определен брой пъти и след това можете да усложнявате задачите все повече и повече.
За да свири на кастанети, ръката трябва да положи известно усилие. В същото време се тренират мускулите на ръката, развиват се и двигателните умения на пръстите. Кастанетите влязоха здраво световна култураи уверено продължават да печелят все повече и повече нови фенове.
Кастанетите се считат за оригинален испански музикален инструмент, въпреки че са дошли в Испания благодарение на арабските маври. Именно в тази знойна страна кастанетите станаха най-разпространени и дори станаха народен инструмент... Ето защо, когато кажем „кастанети“, веднага си представяме грациозна испанска танцьорка на фламенко с ярка роза в тъмната коса, която удря ритъма с токчетата си и пише пируети с ръце, като майсторски свири на кастанети.
Кастанетите са две вдлъбнати плочи, които имат форма на черупка. Обикновено те са изработени от дърво, но напоследък кастанетите все повече започват да се правят от фибростъкло. Двете чинии се завързват заедно с копринена връв, която се слага на палеца на изпълнителя и след това се прибира, за да се държат по-здраво кастанетите. Има и специални оркестрови кастанети, които представляват същите две двойки вдлъбнати пластини, които в същото време все още са вързани към двата ръба на специална дръжка.
Но обикновените, неоркестрови кастанети изискват много повече умения от изпълнителя и са доста сложен инструмент, на който не е толкова лесно да се научите да свирите с виртуозността на майстора. Нека започнем с това как правилно да "позиционирате" кастанетите в ръката си. Първо, всеки чифт кастанети не е еднакъв по размер - едната е задължително малко по-голяма, а другата малко по-малка. По-малката е женска кастанета и се нарича "ембра" (хембра - женско). Трябва да се вземе в дясната ръка. А втората кастанета е мъжка, нарича се "мачо" и се взима в лявата ръка. "Левият" кастанет има по-нисък звук и избива основната мелодия на танца, докато "десният" изсмуква по-сложна и заплетена музикална рисунка... С дясната ръка на кастанетата трябва да играете с четири пръста, а с лявата ръка се подчертава само ритъмът с помощта на отделни ноти. Между другото, нотите на кастанетите не са същите като тези на пиано, цигулка или тромпет. Тук няма да срещнете никакви "до", "ре" или "ми", но лесно можете да научите за такива необичайни нотки като та, пи, пан, chim и ria. Умел танцьор на фламенко, който в същото време владее кастанети, е в състояние да създаде огромно разнообразие от интересни и красиви ритмични модели от тези пет ноти, които се различават една от друга по тембър. Съществува и народен стил на свирене на кастанети, в този случай те са прикрепени към един или повече пръсти, а звукът се получава поради удара на една кастанета върху дланта.
Да се научите да свирите на кастанети започва с някои упражнения, които да ви помогнат да разберете как се свирят на кастанети. музикален инструмент... Така че, можете да опитате да направите това упражнение: ударете всеки пръст последователно (започвайки с малкия пръст) върху кастанетата, като постепенно увеличавате темпото. При това се уверете, че всеки звук е достатъчно ясен. След това можете да отидете на основна техника- извлечете няколко звука с пръстите на дясната ръка и "поставете точка", като удряте три пръста наведнъж (малък пръст, безименен пръст, среден пръст) на лявата кастанета.
