Цветовете на „Кармен“

Увертюрата, хоровите епизоди, хабанерата, сегидилята на Кармен, куплетите на Тореадора - това е емблематичният наниз, който гради популярността на последната опера на Бизе, чийто път на сцената започва драматично. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко“, така през 1875 г. е направен опит „Кармен“ да бъде унищожена още на премиерата. Охулен, Жорж Бизе не дочаква триумфа на творбата си във Виена - само пет месеца след нейното освиркване в парижката „Опера комик“.

Преминала през филтрите на различни постановъчни възгледи, „Кармен“ се е появявала в най-разнообразни превъплъщения. Дори и като мюзикъл, в какъвто е играла наскоро в Италия Лаура Бриоли - изпълнителката на главната роля в най-новата постановка на Софийската опера. „Кармен“ на Светозар Донев е в пространствата на традицията, но и с авторски постановъчни акценти - върху драмата на Дон Хозе и свободолюбието на Кармен. Облечена в блестящо бяло на финала, героинята сама полита към смъртта. Сценографията е решена подчертано сдържано, но изобилства от метафори - въртящият се кръг изважда на показ арки и стълбища, върху тях се експонират ту слънчевите, ту сенчестите страни на живота като в обръщане на картите на съдбата - на мястото на триумфа след миг идва трагедията. Хореографията на Флавио Бенати прескача границите на етнографската автентичност, за да заеме свое място в драматургията. Докато действието следва градацията на контрастите, костюмографията на Евгения Раева следва своята логика - нейната река на колорита се оцветява от топлите и горещите тонове, които постепенно се нажежават до кипене, за да се отдръпнат в крайностите на черното и бялото.