Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Джузепе Тадеи

Джузепе Тадеи в операта „Фалстаф” на Верди.
Снимка: архив Метрополитън опера
Джузепе Тадеи пее в своя последен спектакъл през 1995 година – почти 80-годишен. Последният му звукозапис е от 1997 в Ню Йорк с Лучано Павароти. Репертоарът му е огромен – 150 заглавия, от 18 век до съвременни автори, но преди всичко 19 век – Доницети, Белини, Росини, Верди, Вагнер, Пучини, Джордано, Чилеа, Маскани…
„Във Виена пях 47 поредни сезона, общо 540 представления. Виена беше втора родина за мен. Имах хубава къща, децата ми израснаха в този град. Държавната опера (Staatsoper) беше „моят” театър…
Запознах се с Караян през 1948г. в един курорт близо до Залцбург. Изнасях концерт, а той беше седнал на първия ред. Докато изпълнявах каватината на Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини, видях че се усмихваше и това малко ме подразни. Когато свърши концерта попитах диригента кой беше онзи човек. „Това е маестро Караян”, отговори. „Ела да те представя”. Когато останахме на четири очи го попитах защо се смееше докато пеех каватината на Фигаро. „Не се смеех”, каза. „Усмихвах се, защото вие сте невероятен, изпълнявайки тази музика. Когато отново мога да дирижирам, вие ще бъдете моя първи Фигаро”. Каза точно така: „Когато отново мога да дирижирам”, защото в този период не можеше да го прави, тъй като беше даден под съд с обвинението за съучастничество с нацистите. Но няколко месеца по-късно, след като приключи процеса и го бяха оправдали по това обвинение, възобнови дейността си, обади ми се и ми повери ролята на Фигаро в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Постановка, която остана в историята. С Караян изпълних и други опери: „Вълшебната флейта”, „Дон Жуан”, „Фалстаф”. Смятам, че беше един от най-великите диригенти на всички времена. От подиума излъчваше едно усещане за спокойствие и естественост, които улесняваха значително работата на изпълнителя на сцената. Оставяше те да пееш, вдъхваше ти и чувство за свобода и щастие във фразирането, без да ти създава препятствия, или по-лошо – да ти налага абсурдни решения. Беше прекрасен опит да пееш с Караян. Срещнах го за последно през януари 1987 г. след едно изпълнение на „Тоска” във Виенската Staatsoper. Маестрото беше болен, измъчван от ревматизъм, но с бистър ум. Беше му харесало моето изпълнение на Скарпия и дойде да ме поздрави. Стисна силно ръката ми и промърмори с тъга: „След нас има само празнина...”
– разказва Джузепе Тадеи в интервю от 2001 г.

В предаването ще звучат арии и дуети от репертоара на певеца, както и по-мащабни откъси от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт под диригентството на Карло-Мария Джулини и с участието на Елизабет Шварцкопф, Ана Мофо, Еберхард Вехтер и Фиоренца Косото, фрагменти от „Фалстаф” на Верди под диригентството на Херберт фон Караян с Роландо Панерай, Криста Лудвиг и Райна Кабаиванска. Ще излъчим и ІІ действие от операта „Тоска” от Пучини – спектакъл от гостуването на Тадеи на фестивала „Софийски музикални седмици” през 1972 година. В ролята на Тоска е Райна Кабаиванска.

събота, 18 юли, от 20.00 часа
По публикацията работи: Елена Хубанова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!