„Сицилианска вечерня”, опера от Джузепе Верди в пет действия (съдържание)
публикувано на 03.12.13 в 16:25
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera
Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас • Херцогиня Елена, сестра на Херцог Фредерик – сопран • Нинета, нейна прислужница – мецосопран • Даниели, неин прислужник – тенор • Манфредо (Манфроа), сицилианец, последовател на Прочида – тенор • Тибо, френски войник – тенор • Робер, френски войник - бас Място и време на действието – Сицилия, Палермо, 1282 година.
Първо действие Площад в Палермо пред резиденцията на губернатора на Сицилия – Ги дьо Монфор. От момента, в който островът е бил завзет от французите, в града цари тревога. Сицилианците безумно мразят нашествениците, а френските войници безгрижно пият и се веселят точно пред двореца на губернатора. От църквата на площада излиза младата херцогиня Елена, която е в траур, защото брат й наскоро е бил екзекутиран по заповед на Монфор за неподчинение. Подпийналият войник Робер, без да обръща внимание на скръбта на девойката, нагло настоява младата аристократка да му изпее една песен. Присъстващите сицилианци са възмутени. Прислужницата на Елена – Нинета и нейният годеник Даниели искат да се застъпят за господарката си, но Елена ги спира. Тя е готова да пее за чужденеца. Девойката запява старинна сицилианска балада за моряци, застигнати от страшна буря. Отчаяни, те отправят молби за спасение към Господ, но избавлението няма да дойде от Небето. Спасението им е в борбата със стихията. Само онзи, който се бори, ще победи! Тъй като не разбират текста на песента, французите продължават да се веселят и да пият. Но в сърцата на сицилианците страстният призив към борба предизвиква жив отклик и огромно желание за въоръжен бунт срещу завоевателите. Неочаквано на площада се появява херцог дьо Монфор, който заповядва на всички да се оттеглят. Пред двореца остават само Елена и Нинета. Монфор изпраща с презрение разотиващите се граждани на Палермо – според него те са създадени за робство. Изведнъж вниманието на губернатора привлича красив млад сицилианец, който се приближава към Елена и Нинета. Името Ариго (Анри във френската версия на операта) неочаквано предизвиква интереса на Монфор. Ариго казва на Елена, че току-що е освободен от затвора и мечтае за среща с Монфор, само за да го убие. Губернаторът приближава и казва: „Ето ме – тук съм!”. Всички изтръпват, а Ариго с гордо вдигната глава очаква ново наказание, но Монфор само заповядва на двете млади жени да тръгват и започва внимателно да се взира в младия сицилианец. После го пита откъде е и кои са родителите му. Ариго не знае името на баща си и отказва да сподели това на майка си, която наскоро е починала. Монфор отново прощава дързостта му. Нещо повече, високо оценявайки смелостта на младежа, той го съветва да се присъедини към победоносните френски войски. Ариго възмутен отхвърля предложението – той никога няма да застане редом с поробителите на родината. На смъртния си одър майка му е благословила дружбата му с екзекутирания брат на херцогиня Елена и той ще остане верен на паметта на приятеля си. Нека губернаторът го арестува за това признание! Но херцогът отново проявява странно великодушие и пуска Ариго на свобода, като го съветва само да не ходи в дома на Елена, защото това може да го погуби. Младежът отхвърля и този съвет и веднага тръгва към двореца на херцогиня Елена. А Монфор продължава да се държи все тъй странно, изпращайки младия сицилианец с поглед, изпълнен с нежност и тъга.
Второ действие На морския бряг близо до Палермо с малка лодка пристига знатният сицилианец Джовани да Прочида, който цели три години е бил в изгнание. Прочида се завръща в родината, за да оглави въстание и да освободи Сицилия от френския гнет. Посрещат го негови приятели, а той ги уверява, че часът на свободата наближава. Арагонският крал Педро Трети е готов да помогне на въстаниците, но в борбата трябва да участват всички сицилианци. Прочида се оттегля заедно със заговорниците, като оставя на брега Ариго и Елена, за да посрещнат закъснелите им съратници. Въпреки, че Елена е херцогиня, а Ариго – обикновен войник, двамата отдавна се обичат тайно. Трогната от пламенните любовни признания на младежа, Елена му признава чувствата си. Ариго се заклева да отмъсти на Монфор за смъртта на брат й. Любовната сцена е прекъсната от появата на френски войници, които канят Ариго в двореца на губернатора. Той обаче отказва голямата чест и войниците го обезоръжават и отвеждат насила. Шумът от борбата привлича сицилианците, сред които е Прочида. Той е огорчен от ареста на Ариго, но време за губене няма – трябва да се действа още днес, въпреки че денят е празничен. Долитат звуците на тарантела, събират се хора в ярки, празнични дрехи. Днес е традиционният празник на младите невести. Дванадесет млади момичета и техните годеници вървят в тържествено шествие. Сред тях са Нинета и Даниели. В разгара на жизнерадостната тарантела пристигат френските войници, които много харесват младите сицилианки. Прочида нарочно ги подстрекава да ухажват девойките, за да предизвика гнева на сицилианците. Въоръжените французи, следвайки правото на по-силния, изместват годениците. Безумно възмутени, сицилианските селяни гневно се нахвърлят върху френските войници. Целта е постигната – сицилианците са готови за въстание.
Трето действие Първа картина Кабинетът на губернатора. Монфор е тъжен и замислен. Той чете писмо от жената, в която се е влюбил преди двадесет години и насила я е принудил да се омъжи за него. Но гордата сицилианка е останала непокорна. Малко след като родила техния син, тя е избягала от херцога с детето на ръце и едва наскоро, предчувствайки смъртта си и уплашена за съдбата на сина си, е написала на Монфор писмо, което разкрива, че Ариго е неговият син. Монфор знае, че Ариго го мрази, защото го смята за поробител и тиранин, но също така е сигурен, че добротата и бащинската грижа ще му върнат синовната любов. Довеждат Ариго, който е в пълно недоумение заради почитта, която му оказват всички в двореца на губернатора. Монфор спокойно и доброжелателно му обяснява, че няма нищо странно в поканата. Нека Ариго прочете писмото на майка си. Младежът веднага разпознава почерка и остава потресен – оказва се, че той е син на жесток тиранин! Ужасен, Ариго отблъсква херцога, който се опитва да го прегърне и избягва от кабинета. Огорченият Монфор остава сам.
Втора картина Бал с маски в двореца на губернатора. Ариго е сред гостите по заповед на Монфор. Към него се приближават двама маскирани, в които той разпознава Елена и Прочида. Заговорниците са проникнали в двореца, за да спасят Ариго и да отмъстят на губернатора, но те не знаят тайната на Ариго. Приятелите на младежа го успокояват: щом Монфор остане без охрана, веднага ще го застигне кинжалът на отмъщението. Ариго ще разпознае съратниците си по условния знак – лентичка, която Елена закача на гърдите му. Когато Монфор пристига заедно с френските офицери, заговорниците се пръсват из тълпата. Херцогът заповядва на французите да се оттеглят и остава насаме със сина си. В душата на Ариго цари смут. Той ненавижда поробителя, но Монфор е негов баща и е спасил живота му, а сега е беззащитен пред заговорниците. Ариго не издържа и моли херцога да си тръгне, защото на бала срещу него се готви атентат. Губернаторът успокоява сина си: „Враговете ми не ще посмеят!“, но Ариго му показва условния знак, закачен на гърдите му. И ето че в този момент двамата са обкръжени от маскирани сицилианци. Сред тях се Елена и Прочида и когато патриотът вдига кинжала си, за да прониже Монфор, Ариго, обзет от синовна любов, закрива тялото на баща си. Монфор веднага вика стражите и им заповядва да арестуват всеки, който носи на гърдите си лентичка като тази на Ариго. Всички заговорници са арестувани и изпълнени с презрение към младежа, а Елена хвърля в лицето му страшния укор: „Предател!”.
Четвърто действие Използвайки името на херцог дьо Монфор, Ариго е проникнал в крепостта, където са затворени заговорниците, очакващи смъртно наказание. Младежът не знае как да помогне на приятелите си, нито как да се оправдае пред тях, за да не го считат за предател. Стражата води Елена, която няма сили да вижда Ариго. Девойката не може да повярва, че любимият й е способен на низост. Само голямата любов, която тя все още изпитва към него, й дава сили да изслуша признанието му. Оказва се, че Ариго е син на Монфор! Сърцето на влюбената жена разбира душевните терзания на младежа и Елена е готова да му прости. В това време довеждат и Прочида, който остава непреклонен – както за обясненията на Ариго, така и за молбите на Елена. Той, предводителят на въстаниците, е в затвора точно сега, когато корабът, изпратен от Педро Арагонски, натоварен с оръжие и пари в помощ на въстаниците, е вече близо до Сицилия. А вината за това е само на Ариго – предателя! Появява се херцог дьо Монфор, който иска да присъства на екзекуцията на заговорниците. Той заповядва да доведат насила всички граждани на Палермо на площада, за да може смъртта на непокорните да им бъде за урок. Ариго се хвърля към баща си с молба да помилва приятелите му, или да го убие заедно с тях, но Монфор е неумолим. Само едно нещо би го накарало да промени решението си и това е публичното признание на Ариго, че е негов син. Само молбата на родния син може да смекчи сърцето на губернатора. Но такова признание означава за младежа да изгуби родината си, близките, приятелите, любимата жена. Елена умолява Ариго да не приема условията на Монфор. В това време идва палачът, съпроводен от монаси, пеещи заупокойни молитви. Ариго се хвърля в краката на Монфор, нарича го „татко” и го моли за прошка. Трогнат, губернаторът прегръща своя единствен син и наследник, а после великодушно дарява живота на затворниците. За да закрепи мирното споразумение със сицилианците, той благославя брака на своя син с херцогиня Елена. Сега тя е раздвоена между любовта си към Ариго и дълга пред родината. Но Прочида й заповядва да се подчини на волята на губернатора.
Пето действие Щастливата Елена се спуска по мраморните стълби в двореца на Монфор, облечена в разкошна сватбена рокля. Девойката вярва, че заедно с щастливия й брак в Сицилия ще дойдат мирът и благоденствието. Усмихната, Елена среща Прочида, но той я посреща сурово: борбата трябва да продължи! Французите очакват сватбеното тържество и са изоставили укрепените си постове, затова точно сега е моментът за начало на въстанието. Елена е ужасена, та тя се е заклела на Ариго във вечна вярност! Но Прочида е неумолим – верността към родината е по-важна от всяка клетва. Веднага щом младоженката каже „да” и зазвучи сватбената камбана, сицилианците ще нападнат враговете. Идва щастливият Ариго, готов да поведе годеницата си към олтара, но Елена се отказва от сватбата. Тя е изправена пред ужасна дилема: ако разкрие тайната на сватбения камбанен звън, ще погуби приятелите си – заговорници, но ако се съгласи със сватбената церемония, ще причини смъртта на любимия. Както Ариго, така и Прочида, са възмутени от решението на Елена. Младежът я обвинява в измяна, старият доктор – в предателство към отечеството. Появата на Монфор променя нещата. Губернаторът не иска и да чуе за отказа на Елена. Според него любовта е всесилна, ще победи всичко и ще помири всички. Въпреки отчаяните молби на младоженката, Монфор заповядва камбаната да бие в чест на щастливия брачен съюз. Но още при първите тържествени звуци дворецът е обкръжен от тълпи въстаници, които крещят: „Смърт на поробителите!”. Ариго се хвърля да защити баща си. Елена напразно се опитва да усмири разярената тълпа. Начело с Прочида, разярените сицилианци помитат нещастниците и превземат двореца. Сицилия е свободна, но Ариго и Монфор са убити. Отчаяна, Елена се самоубива.
